| |
 |
| |
 |
| |
| Произведения: |
0 |
| Автори: |
0 |
| Коментари: |
0 |
|
|
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
 |
 |
| |
 |
ТЪРСЕНЕ, НАМЕРЕНИ РЕЗУЛТАТИ: 3681 |
 |
| |
No# 5991 публикувал stefan krastev (cefules)
 |
 |
Сладостен мрак, Проза,
2008-07-23 15:55:11 |
|
| В това градче електрически крушки не се продават и улични лампи няма. Хване ли се турист, че притежава джобно фенерче, то се конфискува, а туриста е помолен учтиво да напусне. |
|
|
| No# 5988 публикувал stefan krastev (cefules)
|
|
Какво се случва на един добър човек, Проза,
2008-07-22 16:16:59 |
|
| Всичко ми се случи защото съм добро сърце, не ми се усмихвай, моля те, сега сигурно няма да ми повярваш, но дадох колата си на един от служителите си, той е добро момче, работливо, вярно, аз много го ценя, опитвам се да изглеждам строг с него, точно защото много го ценя, но не успявам, защото как да ти кажа, аз съм роден за поет, не за това което съм, в миналия си живот |
|
|
| No# 5987 публикувал Mariana Dafcheva (marsi)
|
 |
Преди разсъмване, Философска лирика,
2008-07-22 16:16:44 |
|
Преди разсъмване
самотен вятър
оплаква
надрасканите рокли на медузите -
булки нецелунати
с раздърпани воали,
повярвали че могат да са
пеперуди...
А често вместо в Пепеляшка,
в поредната Кибритопродавачка
се превръща
Ариел
ако не слуша.
|
|
|
| No# 5986 публикувал Мария Попова (fightingone)
|
 |
Самота – Райнер Мария Рилке, Преводи,
2008-07-22 16:16:01 |
|
Самотата е като дъжда.
Тя се надига от морето да посрещне вечерта
от равнини далечни и безлюдни
тръгва към небето, което винаги я приютява.
И едва от небето пада върху града.
|
|
|
| No# 5985 публикувал stefan krastev (cefules)
|
|
Какво се случва на един добър човек, Проза,
2008-07-22 16:15:30 |
|
| Всичко ми се случи защото съм добро сърце, не ми се усмихвай, моля те, сега сигурно няма да ми повярваш, но дадох колата си на един от служителите си, той е добро момче, работливо, |
|
|
| No# 5983 публикувал James James (James)
|
|
Сълзите на крокодилите, Проза,
2008-07-08 23:32:45 |
|
| Така излегнат и втренчен в езерото, младежът й приличаше на крокодил. Огромен и доволен. Дебнещ. Беше убедена, че очите му имат някакъв жълтеникав оттенък. |
|
|
| No# 5981 публикувал stefan krastev (cefules)
|
|
Зловещо мъсти любовта, Проза,
2008-07-08 23:31:48 |
|
| Косата й бакърена, пъстри очите й, а плътен звън, гласа й. В черно е облечена, крехко същество, напомня лястовица. На двадесет и няколко е. Твърди нещо налудничаво, че тя била църквата. Не мога да позная местността заради плевелите, гората е опожарена, но избилата растителност, прави почти непроходимо наоколо. |
|
|
| No# 5978 публикувал stefan krastev (cefules)
|
|
Празноглавият фенер на Свети Патрик, Проза,
2008-07-01 13:53:16 |
|
| Ако няма Господ – мислеше си – няма кой да изпълни функциите му, освен аз. А, ако има няма как да разбера, освен, ако не опитам да му ги иззема. После се кискаше, друго говореше на насядалите интелектуалци и интелектуалки. |
|
|
|
|
 |
 |
 |
| |
Автори on-line:
