| |
 |
| |
 |
| |
| Произведения: |
0 |
| Автори: |
0 |
| Коментари: |
0 |
|
|
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
 |
 |
| |
|
 |
 |
 |
| |
| За да станете член на сайта, моля, попълнете регистрационната форма и следвайте инструкциите. |
 |
|
|
 |
|
 |
|
 |
 |
| |
1.
От дата: 2007-04-16 20:53:55
Вече може да преглеждате информацията от сайта в RSS 2.0 формат.
Моля, абонирайте се за една от долните услуги:
2.
От дата: 2007-03-04 19:05:43
Автор на м.февруари на сайт Бунтарите във форум Фото(графи).
3.
От дата: -- ::
4.
От дата: 2007-02-21 14:09:25
Вече можете да чуете документален запис от “Първия радио-пленер на поетичната миниатюра”, осъществен съвместно от Радио Благоевград и buntarite.com.
5.
От дата: 2007-02-16 16:14:42
“Изкуство и сенки” е новата рубрика за критика на "Бунтарите"
|
|
|
|
|
 |
|
| |
| No# 4619 публикувал Валентин Дишев (Дзин)
|
| Любомир Левчев чете "Аз, който не избягах от Помпей", Глоси,
2007-04-11 09:25:47
|
|
"...Преди разкопките да ме разкрият -
свит като ембрион, тих, вкаменен -
аз просто устоях срещу стихиите.
И забравимото се вкопчи в мен..."
|
|
|
|
|
|
|
|
 |
|
| |
| No# 6196 публикувал Деница Стефанова (Jandra)
|
| Йордан Радичков - "Зеленото дърво", Проза,
2010-08-10 11:19:33
|
|
Ученият селянин, за когото споменах в началото и който наистина знаеше много не само за лъвовете, ами и за зеленото дърво, каза, че ние никога няма да го опитомим, защото е диво. Но баща ми беше отчаян човек, той никога не се отчайваше и всяка пролет засаждаше в нашите гори по едно зелено дърво, донесено от планините. „Та ти не знаеш ли — питаха го селяните, — че няма да успееш да засадиш зелено дърво?“ „Знам“ — казваше баща ми. „Ами тогава защо всяка година садиш зелено дърво?“ „Ами какво друго да правя?“ — питаше на свой ред баща ми. И ви казвам самата истина, че те нищо не можеха да му отговорят. Можеш ли да кажеш някому да не засажда зеленото дърво, когато то е неговата надежда!
|
|
|
|
|
|
|
|
 |
|
| |
| No# 6229 публикувал Диана Додова (doriana)
|
 |
СЛЪНЦЕ, ОБИЧАЙ МЕ И ТАМ, Проза,
2010-09-03 07:33:01 |
|
(На Олег, който раздели света си на две. Бъди благословен!)
Вървя, а около мен цъфти Южна Испания. Андалусийките са изпаднали в блудно умопомрачение по рождение – удвоили са препускането из магазините, удвоили са теглото си така, че днес изглеждат двойно по-дебели, двойно по-гъст е мъхът над горните им устни. Испанките миришат специфично – нещо средно между мускусен бик и есенция на магнолия. Плътна и тежка миризма. На мен ми става лошо и се оттеглям на сянка под една тента на отсрещния тротоар. Множеството прекалява в похожденията си към слънцето и суетата. Струва ми се, че тези хора ненавиждат всичко, което е по-различно от света им – жарък, разгонен и неопитомен бяс.
|
|
|
No# 6221 публикувал Й. Й. (Methodius)
 |
 |
Джъстин Съливан - "Великите надежди", Преводи,
2010-08-22 09:06:44 |
|
| Бях юноша, мечтаех и мечтаех... |
|
|
| No# 6220 публикувал Й. Й. (Methodius)
|
|
Естетически подход към съвестта, Статии,
2010-08-22 09:06:35 |
|
| Дълг или съвест? |
|
|
| No# 6218 публикувал Mariana Dafcheva (marsi)
|
 |
ЖИВА СИ, Други стихотворения,
2010-08-21 13:16:04 |
|
Не питай
уморения от път за пътя -
сърцето му,
сред крачките в аритмен залп,
усещаш
сякаш в собственото гърло.
Не чакай
жадния с вода да те напие –
в пръстена стомна
своите безводия събрал,
той сам за капчица
към теб протяга шепи.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 |
 |
 |
|
|
| |
 |
| |
| Последни 10 активни теми от форума: |
 |
|
| |
|
|
|
|
|
|
|
|
